Световна седмица на Креативността и Иновациите

Статията е публикувана на 21.04.2016 в страницата, която имахме с Деси – InSpiral. В момента сайта не е активен, затова и намерих нов дом тук.

Днес е последният ден от Световната седмица на Креативността и Иновациите, стартирала в Канада през 2001. Инициативата започва след разговор между Марси Сегал, експерт по креативност и трима фасилитатори по темата и е провокирана от заглавие във вестник „Изледване показва, че Канада е в криза на креативността“.

Марси вижда заглавието и споделя на колегите си – „В Канада има много креативност. Хората обаче не я разпознават, когато я видят, понякога  дори я отхвърлят, когато не изглежда така, както очакват. Няма ли да бъде страхотно, ако хората знаеха как да използват естествената си способност да генерират нови идеи, да вземат решения и/или да действат по нов начин? Можем да помогнем за това. Как да повишим осъзнатостта, че всеки е креативен и може да използва тази своя способност да създаде бъдещето?“

През 2002 за първи път денят на креативността (21.04) се празнува в Холандия, Тайланд, Бразилия, САЩ и Канада. През годините се присъединяват и Беларус, Австралия, Индия, Египет, Перу, Чили, Малайзия, Великобритания, Италия и Франция.

Много участници споделят, че биха искали да имат повече време, за да организират програмите си и хората да могат реализират креативния си потенциал на практика. Така през 2005, денят се превръща в Седмица на креативността и иновациите с начало 15.04. По случайност (или не) рожденият ден на Леонардо Да Винчи е точно на 15.04.

В момента в инициативата са включени над 105 общности, бизнеси и училища в над 50 страни.

Всеки е добре дошъл да се включи – виртуално или реално, вкъщи, на работа, на училище, на улицата, в автобуса. Мястото няма значение.

Това, което е важно, е през седмицата на креативността да:

  • Направим нещо добро
  • Направим нещо различно
  • Вдъхновим за нов начин на мислене и действие
  • Подпомогнем хората да усетят потенциала си и да направят нещо позитивно и значимо

Превод от: https://wciw.org/wciw2016/

Ние от Инспайръл се включваме в инициативата виртуално с нашите отговори на двата въпроса, с които Марси ни провокира на страницата на събитието:

Какви нови идеи измислихте, какви решения взехте и какви действия предприехте миналата година?

Деси

С важни за мен колеги и приятели измислихме как да правим нови неща по спонтанен начин и стари неща по нов начин в работата с младежи, служители, организации.

Успях да направя хляб на огнище на полето и пица на газов котлон в планината

Взех решение да следвам Пътя със Сърце – да правя, неща които истински обичам и харесвам и да не правя неща, които ‚трябва‘ или не ми се правят.

Ходя често сред природата, чета, мисля и работя на полянки и се грижа за облагородяването на земята – садя дървета и участвам в организираното почистване на планината с приятелите от „За Земята“.

Биляна

Открих нещо, с което ставам и си лягам; нещо, за което мисля, говоря и изследвам постоянно, а именно – общности, хора, идеи за това как можем да сме по-щастливи и пълноценни на работното си място, без непременно да работим за себе си. Измислих си моя интерпретация на темата, която наричам „Монтесори мениджмънт“.

Свързах се с всички хора, до които успях да стигна в България, които вярват в служителите, уважават ги и заедно с екипите си създават по-добра среда, в която всички заедно постигат повече. Не са много, но затова пък започнах да търся по света и стигнах до Нова Зеландия.

Започнах да благодаря повече и по-искрено; по-често да назовавам нещата с истинските им имена; да казвам открито какво мога и да насочвам хора и ресурси там, където могат да са по-полезни.

С Деси създадохме Инспайръл и започнахме подобаващо с 4-дневен ритрийт във Велинград, за да избистрим какво е важно за нас, в какво вярваме и как искаме да работим помежду си и с клиентите. Вече една година експериментираме със себе си, с идеи, с формати (Креативен понеделник, Планото) и с теми. Заедно правим нещата така, както биха имали най-голяма стойност за клиента в дългосрочен план и които съответстват на ценностите ни, дори и това да означава, че понякога не ни избират. Учим се заедно с онези, които ни повярваха.

Всеки ден играя на „търсене на знаци“ и „свързване на точките“, пиша повече от когато и да било, записвам идеите си и ги споделям, а това ми носи повече идеи, отколкото мога да осъществя сама за няколко живота. Затова и си изграждам мрежи от съмишленици.  

Учих френски по метода на сугестопедията, рисувах. Разделих се със старата си идентичност в доста аспекти. Създадох си нова, която мисля, че ме описва най-точно – Консултант Креативност и промяна.

По какви начини направихте света едно по-добро място тази година?

Деси

Участвах в доброволчески лагери и помагах с готвене, строене, чистене и фасилитиране на групи хора.

Вдъхнових много хора с вкусна вегетарианска храна и ги научих да я приготвят.

Направих изложба от мои картини и събрах част от парите за издаването на книга за Терапия чрез Вярата.

Организирах и водих творчески ателиета в които през рисуване, игра, споделяне хората се свързват със себе си и с другите и си припомнят вътрешна мъдрост, сила и красота.

Биляна

Върнах вдъхновението на един специален човек, че това, което прави доброволно и в което вярва, е възможно и смислено. Помагам активно за каузата, в която вярвам.

Провокирах няколко разговора за това, какво наистина се случва във взаимоотношенията, какви предположения имаме и че всъщност човекът отсреща си струва усилието да проведем открит разговор.

Споделях информация, видеа, мисли, книги, статии, контакти на хора, които мога да си бъдат полезни.

Създадох Инспайръл и с Деси направихме няколко уъркшопа за Креативност, където поне за 2 часа вечер възрастни да се почувстват отново свободни, любопитни и вдъхновени като деца.

Проведох разговори с 3-4 годишни деца за това какви емоции изпитват, как да ги разпознават и им споделих една тайна – че и възрастните имат емоции и не винаги знаят как точно да постъпят, затова моля да бъдат търпеливи с тях.

01.01.2019

Някои беше казал, че писането като всяко друго нещо, е въпрос на труд и постоянство. Или нещо такова. С две думи, идеята беше да си постоянен, да сядаш да пишеш всеки ден, дори и по едно и също време. Мисля, че го четох в книгата на Стивън Кинг „За писането“, дори не помня дали така се казваше, а не ми се спира сега да провярвам. Та, казвах нещо за писането. Днес за първи път от доста време се събудих с усещането, че нямам належащи задачи. Работни задачи. Имайки предвид, че основно съм консултант и фасилитатор, не мисля, че имам задачи на живот и смърт, но обикновено през работните дни това ми е усещането – че имам дъъъъълъг лист със задачи за вършене, който трябва да се отметне. Целият. И после на негово място неминуемо се материализира нов такъв. Тук е мястото да спомена за любимият израз на Вихра, която на свой ред го знае от мъдър човек – „Работата е за вършене, не за свършване.“

Та седя си аз, правя си йога след като сме се върнали от разходка до морето, правила съм снимки на водата и слънцето и съм изпила едно кафе на плажа (дотук звучи романтично, но нека все пак добавим, че беше студено и след 15 минути седене, решихме, че ставаме и отиваме на топло вкъщи), и си мисля. Мисля си, че имам това усещане за почивка, което за мен означава – няма задачи за непосредствено изпълнение, което значи 2 неща – най-накрая мога да седна да пиша (и тук започвам да пиша наум в главата си) или да правя нищо. Но аз не знам как се прави нищо, така че или ще пиша, или ще чета. Ако чета пак поглъщам на някого думите, а какво стана с моите? Кога да излея тях? Имам повече от 10 изписани тефтера за последните 4 години, които чакат да ги прочета, да извлека златото от тях и да напиша бестселъра си. Или шедьовъра си. По-скоро се целя в шедьовър. И така, седя си аз, правя си йога, в главата ми се пише статия, а на неин фон тече мисъл – аз как си почивам? Знам ли да си почивам? Това нали го мислих преди няколко месеца – не, не знам как се почива. Като ме питат се сещам за ходене в планина почти до изтощение или до следващата цел, или за четене на книги по цял ден. Аз така си почивам. Или не си. Иво казва, че не знам как да си почивам. Че почивката е да не правиш нищо. Аз мога да правя нищо за 5 минути. Или 3. Или да медитирам до към 40 минути. После или ще заспя, или ще почна да мърдам насам-натам.

Така ми мина първият ден на новата година. Със сигурност едномесечното писане всяка седмица, макар и кратки неща, си каза своето. Има вече нещо в мен, което ме гложди да пиша, да търся сюжети (което правех и преди) и да ги отразявам веднага, а не да ги заключа непременно в тефтера за онова време, когато ще имам повече … спокойствие … време … пространство … вдъхновение … умения … публика … възможности … време …. спокойствие. Да, време и спокойствие са ми основните, но забелязвам, че има и значение къде пиша. Мечтая си за бяла стая с изглед към езеро, в планината. И само един лаптоп. Мисля си дали да не започна да пиша на черен фон, да има нещо различно, тези бели електронни листа не ме вдъхновяват така, както лист хартия или пространството зад клепачите ми. Как мога да пиша по начин, който да е вдъхновяващ за мен? Защото вече стана ясно, че пиша за себе си. Дали на тези, които четат, ще им хареса, е допълнителен бонус. Дали ще ги докосне не зависи от мен, а от момента в живота им, от настроението, от призмата, през която четат. Най-големият си фен и критик съм си аз. Приятно ми е, разбира се, когато на някого му хареса това, което пиша. Но мисля, че най-много ми харесва мисълта, че има нещо, което излиза от мен, и което по невидим начин свързва мен и тях, както и тях помежду им, без да е нужно да се познават. Онази невидима нишка, която свързва всички читатели на едно произведение. Помисли си само, в същия момент някой друг може да чете точно тези думи, което значи, че сте точно на една вълна. За мен подобна мисъл е нещо опияняващо. Магия. Обичам магията.

Изкуството да си домакин на смислени разговори

Карскрона, Швеция, края на март 2017. Тук съм заради желанието си да се развивам, да научавам нови, интересни и вдъхновяващи техники за работа с групи. А тук се работи с най-големите групи, които съм виждала – затова и дойдох по покана на Вихра. Техники, с които можеш да работиш в зала със стотици хора и те да провеждат разговори със смисъл и резултат. Струваше ми се като магия на фона на работата ми досега, където магическото число, за да се случи работа с група е от 12 до 15. Сега се сещам, че май първият ми досег с Отворено пространство (open space) беше във връзка с конференцията Reinventing organizations, където Susan Basterfield ни даде идея да използваме метода, за да раздвижим следобедната част на събитието. Някъде по същото време Златина Михайлова го използва на една среща на българското agile общество. А около 10 години преди това Ана Вълева работеше със Световно кафене (world café).

Какво е Art of Hosting с 2 (или малко повече думи)? Това е ефективен и елегантен начин за намиране и насърчаване на колективната интелигентност, особено в ситуации, където е нужно да се намери ново решение и да се използва вече наличната мъдрост в групата. Освен метод, това е и общност от практици. Често се нарича и лидерство чрез участие.

Моите топ 5 неща, които научих и прилагам, откакто се занимавам с Art of Hosting:

  1. Чек ин и чек аут

Всяка среща започва с възможност за всеки да сподели как е в момента или отговор на специално поставен въпрос. Така и завършва. Всичко това носи усещане за структура и позволява на участниците да се настроят за срещата като оставят всичко останало зад гърба си и позволява всеки да оцени как е била тази среща за него.

  1. Въпрос вместо тема

Моят опит винаги е бил с формулиране на завладяващи (или не толкова, а по-скоро информативни) заглавия на обучения или събития. Вече мисля във въпроси и това променя нещата както за мен, така и за участниците. Дава ти посока, фокус и работа на мозъка, за да можеш да си „тук и сега“.

  1. „Ако е за тях, не го прави без тях“

Корпоративна практика е да измисляш инициативи за други хора, после да се чудиш как да им ги „продадеш“ като добри за тях, и ядосване защо не ги искат и са безразлични или саботиращи. Art of Hosting редставя друга перспектива – „направи дизайна с тях, за да се усещат включени, да чуеш и тяхната гледна точка и да измислите нещо, което може би не би ти хрумнало иначе“.

  1. Харвестинг или Жътвата

Ако имам любим елемент от Art of Hosting, то това е извличането на основните моменти от срещата. Това може да стане във всякаква креативна форма – от по-традиционните „един човек обобщава“, през графичен запис, театрална постановка, песен, пантомима…важното е да остане следа във времето, привлекателна за сетивата.

  1. „Никога не домакинствай сам“

В опита ми като треньор съм работила с колеги и сама, но нивото на споделяне и взаимопомощ в AoH общността ме порази. Представете си правене на дизайн на обучение с още 9 човека, два пълни дни преди самия тренинг. Представете си срещи онлайн няколко месеца преди това, „само“, за да се създаде усещане за бъдещото събитие и връзка между хората от екипа. И всеки подкрепя останалите не само по отношение на работата, а и във връзка с лични теми, които могат да изникнат по време на обучението. Тук се намира българската общност.

В края на септември в България отново ще има обучение. Препоръчвам го горещо не само заради научаването на методите. Приживяването на общност е незаменимо, както и свободата да си приет и оценен, заради това, което си.  Темата тази година е:

Как можем да живеем и работим по-добре като се подкрепяме взаимно?

Можете да се запишете тук – http://www.openspace-collective.com/art-of-hosting-2018/.

 

Програма 84 дни за вдъхновение

Всеки, който се включи в програмата през м.септември и октомври, ще получи специален подарък – тефтер за идеи и въпроси (да, за хартиен тефтер говорим) 🙂

Или още я наричам “Програма за подреждане на креативни мозъци”.

Започва ето така – с имейл:

“Здравей, създаващ/а идеи!
За мен е чест и удоволствие, че ми се довери, да бъда твой партньор в подреждането и осъществяването на твоите мечти!
В началото ще работим с мечти. След това те ще станат по-малко. След това може да станат повече. И пак по-малко. И пак повече. И някъде между целия този привиден хаос ще се случи магията ………………….. “
Продължителност: около 3 месеца (по-точно 84 дни или 12 седмици)

За повече детайли, моля пиши на имейл hi@tvori.eu.